Моят дневник... или някакво негово подобие

Не се хвана хич..

И аз... исках да бъде ярко ама.... тъпо

хахах глупости! Както казах всеки е свободен да пише колкото му даша иска.
Е, не само черно - има черно,кафяво, някакво с лилав оттенък, мехагон ли какво беше и огнено червено - ето го и огненото червено.

Аз съм виждала в аптеката някакви като...кремове, балсами, не знам как се водят, уж за временно оцветяване на косата, и си мислех да пробвам, обаче прочетох, че не се измивали толкова бързо, колкото пише, и реших да не рискувам .. Иначе като цяло съм адски навита да имам черна коса, обаче .

Е, вземи си кана, доколкото знам черната държи 6 месеца :) разбира се след 2-рия започва да се измива.

Та.. аз да продължа с дневника.
Днес като станах, разбрах че баща ми няма да е на работа, ами се прави на болен. А имах толкова планове за неща, които да правя докато го няма.
Днес и утре са последните почивни дни от ваканцията, повечето градове учат а ние почиваме - кеф! ама не ми се почва даскало и първия ден още тряя от 8 до 4 седобед да съм там :/ .
Имам да разглеждам една папка със снимки, които един приятел ми прати онзи ден - дано да не забравя.
Нямам търпение, мъжа ми да се събуди и да си каже мнението, относно новата ми коса. Всъщност, червеният цвят си личи само на слънце О.о ххаахха
Малко циганейшън, ама ...

http://195.149.248.189:8080/2009-11-16/8fb85fdc3c7e22d67093262322ae5e20_920x0.jpg

Днес станах се излюпих с известна тъга, че това е последния ден от ваканцията. Беше ми мъчно, дори и кофти, снощи си поревах даже, че цял ден прекарвам в скука, но настроението опредлено ми се повдигна когато почетох отново от "Революция на Любовта".
Посетих дори сайта им. Прекрасно е, че има такива хора като Джойс Майер. Още ми е весело. Изчистих стаята без да се ядосвам на мръсотията, която цари тук.
Дори и 2 пъти в седмицата да чистиш след няколко часа отново е мръсно :/
Подкрепям се с мисълта, че утре ще отида с усмивка на практика. Оклюмването не носи нищо добро! Още повече, че колкото повече се самосъжаляваме и се сдухваме, толкова повече черните мисли ни събарят.

Днес имах рецитал - 6 по литература.

Мразя се, защото се срамувам от себе си! Мразя и проклетия си говорен дефект - не мога да казвам "р" и "л". Искам да кандидаствам някъде, където ще ми е приятно да завърша висше. Искам да работя там, където ще се чувствам добре,а не там където ще се бъхтя за мизерни пари.
Чудя, се хубаво ли е да мечтая за заминаване в чужбина, щом тука така стоят нещата? Ами ако се случи така, че да не взема матурата, ако после не мога да продължа? Какво ще стане с мен? Не искам да оправям леглата и гладя чаршафи цял живот!
А за какво ходя на глупавото училище, след като 60 % от класа влизат само за първите часове, а останалите просто отчитат дейност? За какво като в крайна сметка няма резултат на среща? За един глупав кетап, който в края на краищата можеш да получиш срещу съответната сума?!
До гуша ми дойде да гледам как другите около мен непрекъснато ядат от тлъстите сандвичи и закуски, а аз стоя игледам като Гаврош с ръце в джобовете, защото спестявам по цял месец.
Ако догодина отида да живея с приятеля си, ще успея ли да се справя едновременно и с работата, която ще си намеря там и тва, че ще съм на сам. форма на обучение.

увствам се безпомощна.

Днес беше невероятен ден!
Определено, когато не ходя на училище си прекарвам чудесно!
Видях се с мъжа ми! Отначало не можех да повярвам, че се виждаме. Разхубавил се Не мога да опиша...как се забавлявах с него. Това е най-забавното момче, което познавам!
Освен това се видях със супер приятни хора и си прекарахме чудесно с тях :)
Искам още!
А какво ли не бих дала ако можеше още утре да се махна от даскало и да живея такъв живот че все да пътувам ида се срещам със готини хорица
Много много съм весела!
Благодаря на Бог за прекрасния ден!!!

Снощи преди да заспя си мислех за музата ми и така съм се уснесла. Сънувах една история, то която би се получих чудесен разказ, но когато се събудих тамън се наканих да да стана и да си меря нещо за писане, когато отново съм задрямала и съм сънувала как я пиша После като се събудих не можех да се начудя.. а сега... искам да го напиша, ама не знам къде отиде музата.

Неска ме е обхванала коледна треска. Украсявах залата в клуба - беше много забавно а сега и разпределям пакетите от църквата.
Обожавам немски сладкишчета! Ужасно са вкусни! Тия хора правят страхотни неща! Има един голям мечок с гащи

юпии коледа и аз обичам коредаа :D:D:D

Стоя тука и ме духа климатика.
Онова, което снощи прочетох много ми повлия! Бих искала да преживея поне част, от онова, което той е преживял!

Кой какво :D и аз иска!! :D

Да обиколиш България,
"милицията" да те гони,
а теб да има кой да те пази.

Днес беше страхотен ден - дойде ми идея за разказ и най-вече, че редакторката не спря да ме насърчава да я напиша!!!

Новият ден не е започнал, но пък на мен ми е много забавно. Днес ще имам класно по немски, но това ни най-малко ме тревожи. (Стискайте палци да изкарам три).
Газта свърши, че снощи се наложи да готвим на контлон от младите години на баба ми. Той взе че гръмна
Обичам сайтове като аха, импулс и прочие. Обичам да базикам малките суетни дечица, които треперят над рейтинга си в тия машинки за парички
Случеят на деня: едно напомпено с въздух момченце получи сърцетуп, заради моите забележки. (Надявам се във Враца да нямат проблеми със здравеопазването)

В класа зверовете събират пари за подарък на класния по 5 лв. (сигурно танк ще му купуват О.о) Всяка година събират пари ("от уважение") и все някакви глупави кристални вази му купуват О.о Човека се обзаведе с тъпи сувенирчета.
То хубаво подарък,ама подарък от уважение се прави на края на годината, а не за щяло и не щяло - и ако искаш да подариш нещо на учител се подарява един хубав голям букет цветя.

УспяХ! Направих си проекта по информационни технологии!

Чета книгата на Джоис отново! <3 Обожавам книгите й. Ако имаше възможност да се срещна на живо с авторката...
Нямам търпение да дойде вторник. Ще се видя с мъжо

Поздравявам те :P надявам се да си прекарате добре и нищо да не се обърка!

О няма, няма! Все пак се моля за т'ва ^.^

Искам да се похваля, че гледах най-якия филм за Бургас! "Джон Уолтън представя". Много хубаво беше.. Тоя човек разучи доста неща за града, които и аз самата не знаех до сега! Евала на такива хора, които правят стойностните неща известни. Шапка им свалям.

Бих искала и да имам възможността да правя филми или въобще материали, с които да преставям страната, градът... и да накарам хората поне мъничко да се гордеят със това, което имат. Прекалено много сме заровени в сивото ежедневие и лавината от глупости, с които ни заливат медиите. Биваме подтискани от какви ли не страхове и тревоги, та забравяме за многото неща,които Бог ни е дал.

Обичам града си!