Мое творчество. Благодарим, ако се отбиете ^^

Аз... малко трудно ще събера всичко тук, но все пак ще опитам.

За начало ще започна с един бял стих:

Тихо е. До болка тихо е.
Нощта потъва в мрака.
Без теб така е пусто...
Само моето сърце
тупти - за теб! ...и чака...
Няма те.
Отдалечаваш се...
Остава тишината...

Няма те!
Тихо е.
Шепотът на спомените
ме гали в самотата.
Напусто търся те навсякъде,
запалила свещица в мрака...
Няма те,
не чувам стъпките ти...
...само вятъра в листака,
сякаш ми говори.
Сърцето ми е онемяло.
Тишината... проговори.



И сега един от моите разкази...Надявам се, да ви допадне;
Неочаквано

Не мога да си спомня датата, когато се случи, но ясно в съзнанието ми се е запечатало съобщението, което получих.
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топлина. Бях объркана. За пръви път някой ми казваше, че онези малки глупави стихчета му носят красота.Не знаех какво да си мисля? Беше ли наистина прав, или просто ми го казваше от любезност...или от съжаление?
Тогава преживявах любовно разочарование и често намирах отдушник на емоциите си в поезията. Понякога си пишех по цял ден само и само, за да забравя поне за миг болката. Веднъж реших да кача скромните си творби в един сайт. Защо не - рекох си - Да споделя и аз нещо. Тогава получих онова съобщение. Неочаквано. Помислих, че се шегува, но след като го прочетох още веднъж се разубедих. Нямаше шега.
Продължихме да си пишем. Той винаги ми пращаше разни мили съобщения. Много скоро започна да ми се струва, че това е най-милият и нежен човек, от всички, с които съм си писала. Разбираше ме. Никой до този момент не бе докосвал душата ми толкова. Понякога си мислех, че съм го познавала винаги - през целия си живот. Но защо едва сега го отривах? Не можех да си отговоря.
Скоро започна да ми праща свои стихове. Казваше ми, че били за мен. Това беше най-красивата поезия, която бях чела. Караше ме да се потапям в едно огромно море от нежност и емоции. Нещо тръпнеше в мен. Чувствах се както никога до сега. Използвах всяка свободна минута, за да се свържа с него. Непрекъснато името му изплуваше в съзнанието ми. Щом се приберях от работа, бързах да седна пред компютъра. С нетърпение очаквах да видя мигащото в отговор съобщение. Сърцето ми биеше лудо всеки път, когато той кажеше нещо мило. Чувствах се като пред полет. Всичко изглеждаше като на филмова лента, докато веднъж не прочетох следното съобщение: "Не издържам. Искам да видя лицето ти! Не спирам да мисля за теб! Да се срещнем!"
Цялата изтръпнах. Не можех да повярвам, че това се случва. Ръцете ми трепереха. Трудно да намирах думите, с които да отговоря. Прехапах устни и единственото, което можах да напиша бе "Да! И аз искам да се видим."
Бързо се уговорихме за часа и мястото на срещата. Станах и побързах да се приготвя. Тръпнех от нетърпение. Изгарях от желание и от вълнение. Ами сега - питах се - Какво ли ще стане? Как ли ще реагира като ме види?
На излизане от входа видях симпатичното момче от отсрещния блок да минава покрай мен. Все още нищо не подозирах, но когато тръгна по улицата и се насочи към близкото кафене разбрах, че това е той...

Много ти благодаря ^^



Ето и обещаните рисунки(така не мисля, че разтягат гадно страницата):


Интересното е, че е рисувано с гримове. Черното е с молив за очи. Розовото с молив за устни. Зеленото с тънкописец :) Не е кой знае какво, но реших да споделя творбата заради идеята на материалите, които ползвах.
Само дето имам грешка в носа, но важно е участието



И една "ярост". В последно време много се зарибих да правя такива драсканици.


(тук бая се измъчих с НВ-то)

ако искате още от моите глупости, казвайте!

Яки са :P

Dark Passion Play написа:Леле. Много яко рисуваш! Искам още.

Ахх ти...мъртва птица ;( не може ли да е жива б*си x|

иначе И още една.... ми харесва :)

Аууу, птицата е страхотна Рисуваш много хубаво

Зашемети ме!Страхотни са!

Малко очи:
http://storage3.album.bg/8fd/Окото_ми_92f76_12943115.jpg
http://storage3.album.bg/7f5/img_0030_84f0d_16698571.jpg
http://storage3.album.bg/5fb/imgp2562_890b0_12809522.jpg
http://storage3.album.bg/52d/eba78400033b4b35_a52ae_15611604.jpg

Благодаря ти! Радвам се, че мислиш така!

Ето нещо ново от мен:
Картина. Момиче

http://otkrovenia.com/otkrovenia_pic.php?object=2f7777772f6f746b726f76656e69612f7777772f6e65775f776f726b732f303139323639302e6a7067
Несебър стария град

наистина са хубави.....жалко че тва за несебър не ми стаа ;(

За тези от вас които не ги мързи да четат - ето един от моите разкази.

Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище. За нея, а и за повечето ученици тази дума - "училище", отдавна бе загубила значението си. За тях това бе място, където показваха новите си дрехи

Тя не търпеше да бъде сама. Обожаваше комплиментите и дори като дете намираше начин да си ги получи. Винаги търсеше да привлече нечие внимание. Като нейна съученичка общо взето не се впечатлявах от нейното поведение. За разлика от нея, бях тиха и спокойна в държанието си. Нямах място сред шумните училищни компании. Според мнението им, казано на ученически жаргон Това не ме впечатляваше особено - аз живеех в моя свят. Все пак с времето се опитах да изградя свой кръг от приятели, които имаха много по-различни занимания от онзи свят, от колкото на ученическата ми среда.
След като завърших училище се стараех да огранича контактите си с нея, въпреки че от скоро апартаментите ни бяха един до друг. Независимо, че пътищата ни бяха различни, когато се случеше да бъдем на едно и също място тя и само тя бе най-яркото момиче. Не бяха рядко случаите, в които се озовавахме в една компания. Опитвах се да си затворя очите за моментите, в които всички погледи се оказваха в нея. Някак си отново успявах да прикрия факта, че се чувствах пренебрегната и наранена. Вътрешно в себе си вярвах, че ще дойде моментът, в който околните ще прогледнат и аз ще изляза от позицията си на втори план.
В повече, обаче, ми дойде фактът, че симпатичното момче от долния етаж, в с което разменяхме книги, списания и бъбрехме с часове, вече не ме забелязва, когато тя е наоколо. Навсякъде, където се случеше да бъдем заедно, аз бях като бледа сянка, почти незабележима.
Скоро се запознах с едно момче от клуба, в който ходех. Беше музикант, свиреше там с групата си. Имаше красиви сини очи, плениха ме тези очи. Не беше нужно да разговаряме много, за да установя, че си допаднахме. Знаех, че между нас има някакво неудържимо привличане и нищо не може да попречи на това. Не можех дори и да си помисля, че някога тя ще се намеси между нас. Вярвах, че той никога не би се загледал в друго момиче. Веднъж говорех с него по мобилния и я видях да стои зад мен на етажа.
- О, онзи симпатяга от клуба а? Познавам го. Тази вечер ще се видим. Много мило момче, ще му пратя поздрави от теб!
В онзи момент в мен се надигна някаква неудържима ярост, гняв и болка. Идеше ми да я ударя,, но не посмях. Обърнах се и се затичах разплакана по стълбите. Искаше ми се да не бях чула последните й думи. И аз имам право на своите на красиви трепети. Не искам повече да бъда нечия сянка. Искам да вървя по своя път, под своето небе, искам своето щастие! бях невзрачна и задръстена., научаваха някоя друга пикантна история, или просто разнообразяваха сивото си ежедневие.
Тичах по стълбите и знаех, че този път няма да отстъпя.

Mnogo се радвам, че мислиш така :)
Ето и още един...Извинявам се, ако след прочита броя на заспалите пред монитора се увеличи.


Неочаквано

Не мога да си спомня датата, когато се случи, но ясно в съзнанието ми се е запечатало съобщението, което получих.
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топлина. Бях объркана. За пръви път някой ми казваше, че онези малки глупави стихчета му носят красота.Не знаех какво да си мисля? Беше ли наистина прав, или просто ми го казваше от любезност...или от съжаление?
Тогава преживявах любовно разочарование и често намирах отдушник на емоциите си в поезията. Понякога си пишех по цял ден само и само, за да забравя поне за миг болката. Веднъж реших да кача скромните си творби в един сайт. Защо не - рекох си - Да споделя и аз нещо. Тогава получих онова съобщение. Неочаквано. Помислих, че се шегува, но след като го прочетох още веднъж се разубедих. Нямаше шега.
Продължихме да си пишем. Той винаги ми пращаше разни мили съобщения. Много скоро започна да ми се струва, че това е най-милият и нежен човек, от всички, с които съм си писала. Разбираше ме. Никой до този момент не бе докосвал душата ми толкова. Понякога си мислех, че съм го познавала винаги - през целия си живот. Но защо едва сега го отривах? Не можех да си отговоря.
Скоро започна да ми праща свои стихове. Казваше ми, че били за мен. Това беше най-красивата поезия, която бях чела. Караше ме да се потапям в едно огромно море от нежност и емоции. Нещо тръпнеше в мен. Чувствах се както никога до сега. Използвах всяка свободна минута, за да се свържа с него. Непрекъснато името му изплуваше в съзнанието ми. Щом се приберях от работа, бързах да седна пред компютъра. С нетърпение очаквах да видя мигащото в отговор съобщение. Сърцето ми биеше лудо всеки път, когато той кажеше нещо мило. Чувствах се като пред полет. Всичко изглеждаше като на филмова лента, докато веднъж не прочетох следното съобщение: "Не издържам. Искам да видя лицето ти! Не спирам да мисля за теб! Да се срещнем!"
Цялата изтръпнах. Не можех да повярвам, че това се случва. Ръцете ми трепереха. Трудно да намирах думите, с които да отговоря. Прехапах устни и единственото, което можах да напиша бе "Да! И аз искам да се видим."
Бързо се уговорихме за часа и мястото на срещата. Станах и побързах да се приготвя. Тръпнех от нетърпение. Изгарях от желание и от вълнение. Ами сега - питах се - Какво ли ще стане? Как ли ще реагира като ме види?
На излизане от входа видях симпатичното момче от отсрещния блок да минава покрай мен. Все още нищо не подозирах, но когато тръгна по улицата и се насочи към близкото кафене разбрах, че това е той...

ей, не знаех, че там творбите ми се четат?! Явно да.

Малко рисунки:

Поглед
Ласка
Момиче
Гротесково