Dear Diary *lolzz*

В Странджата го правят всеки ден в центъра на селото има по един казан и там си варят дом. ракийка.

Ми да,те обичат да си сръбват и да се сгряват през зимата!*говори от името на всички полустранджани*

Ми то и аз обичам!

С топено сирене отгоре!

Диър...боядисах се в черно!Харсева ми ^_^ смятам да си остана с черна коса xD

Да,това май е някаква нова мода...
Иначе...честито!

Мерси ^_^

Емм аз попринцип обичам черно :D сиг и заради тва повечето ми дрехи са черни X::D

Ъъ?Аз не бях забелязала,мислех,че любимият ти цвят е бебешко розЪво!
Шега,иначе съм сигурна,че много ти отива.На теб по принцип ти отиват тъмните неща!

Аниии,много ти отива тая прическааааа!!!!!!!!!!

Мерсиииииии

Диър....всеки ден си мисля само за едно,как може света да е толкова пропаднал?Просто вече всяка част от шибания живот е ужасна.Нямам предства на какво се дължи,но бих искала да се оправят нещата!Мразя живота си повече от всичко.Мразя средата,в която живея.Не знам колко още ще мога да издържа.Лошото е,че не мразя само моя живот...когато видя другите как живеят им съчувствам.Е не всички живят зле,но тези които познавам.....ДА!Не разбирам как може да сме толкова жестоки един към друг!Животът е л***о!Не мога да го понасям,но в същото време нямаше да ме има и мен.Да,от една страна е добре.Поне нямаше да се мъча.Но щях ли да разбера какво е да мразиш,да обичаш,да плачеш,да се смееш....и изобщо да съществуваш?Преди ме беше страх от болката (от всякакъв вид),но сега вече не изпитвам нищо освен тази омраза...тя е по голяма от всичко друго в мен.Не искам така,но явно няма начин!Това за мен е единствения начин да живееш по-дълго.И въпреки това не смятам,че постигам нещо.Напротив...нищо не правя.Успокоява ме само това,че някой ден и аз ще имам семейство (надявам се)и аз ще се опитвам да им помагам...и това ще е единственото нещо,което ще ме държи жива!Но безсмъртие няма...нали?Диър с всеки изминал ден ставам все по зле...боли ме,но не ми пречи.Имам чувството,че от мен не е останало нищо.И хората,които си мислят,че ме познават са се объркали!Никой не ме познава!Дори аз не мога да се позная.Винаги съм веселе,усмихната,но това не е истинското ми аз.Аз съм песимист...и понякога реалист.Но винаги мисля за най-лошото!Тук доброто е,че господ не ме слуша!Ако ме слушаше щях да съм мъртва!Диър знам,че ти си просто...дневник!Даже не и таен.Но ми помагаш.Добре е когато можеш да споделиш нещо с друг и той няма да го каже (въпреки,че в този момент цял сайт знае кво мисля),но не ме срам да го покажа....

Wanting, watching, debating, on which way to run to, haunted, voices, craving, someone to run
to, i haven't lost myself in a long time, i never tried to care when i wanted to, i just want
to be part of something, i just want to be real like you

[Chorus]
Sometimes, i feel like a monster, and times, ifeel like a saint, i'm on my knees, you're my
favorite disease

Silent, warnings, tell me, that i've let things come, undone, show me, teach me, the way to
heaven, cause no other way can, i havent lost myself in a long time, i never tried to care when
i wanted to, i just wanted to to be part of something, i just wanted to be real like you

[Chorus]

Closer, closer, closer to you, i need to be closer, i have closure, and get closer to you,
every step i take...

[Chorus]

And i love the way you kill me, love the way you heal me, i love the way you kill me, love the
way you heal me, i love the way you kill me, love the way you heal me!

Чао!

Ъм, позволи ме, да се нямеся :)
Всички тези неща, които си описала по-горе са ми до болка познати. И аз мислех така до 1-2 години. Но сега се чувствам хиляди пъти по-добре по доста причини.
Не бива да гледаме на нещата само от лошата страна, защото колкото повече мислим гадости и за омраза, ние внушаваме, че сме нищожни и безполезни. Напротив! Не сме! Стига да поискаме можем да постигнем доста неща. Никога няма да забравя онзи цитат "Вместо да бъдем жалки, можем да сме благодарни!" -Джоис Майер
И ако мислиш, че Бог е глух за нашите молитви, напротив, не е! Той винаги е с нас и ни обича, каквито и да сме.
Звуча банално, но така е!

Може и така да е....все още обаче не намирам смисъл в жалкия си живот!Няма значение ако си права може би ще го открия....някога.И все пак благодаря за думите! (hug)

Е, не се притеснявай, ще намериш нещото, което да ти дава надеждата и силите да продължиш напред!
За мен смисълът е да правя неща, дори и малки, но да карат хората около мен да се чувстват по-добре
Хайде сега се усмихни, защото ти казвам, че си значима и в никакъв случей не си нищожна! Не позволявай на гадните мисли да те събарят!

Диър...днес времето беше добре като за зима.Задавам си един въпрос от доста време,но не смятам да го споделя поне за сега.Бих искала да имам повече приятели,на които да разчитам,но не се получава.Не мога да запазя дори и старите си приятели...усещам как бавно те си тръгват от сърцето ми.Вече не мисля,че имам по-добри приятели от сестра ми!Преди може би имах,но всичко се променя.На Нова година ще празнувам с едно момиче.Тя до няколко месеца ми беше добра приятелка...а сега едва се здържам да не я претрепя!Не съм сигурна,че ще издържа 24 часа с нея без да се нацупя.Което вече ми става навик!Но не ме интересува...ако са ми истински приятелки ще ме оставят да се цупя и няма да ми помагат още повече с лошото настроение.Мразя да ми се правят на интересни...сякаш само аз съм се сърдела.Те не се сещат как са се сърдили...жалко,че на мен не ми пука!За мен важи:"До обяд се сърди на себе си,след обяд на целия свят.".Не знам защо,но не разчитам много на приятелите си,въпреки,че знам,че те са ми най-добрите и други нямам.Вече не се сприятелявам толкова лесно.Твърде много са ме предавали,за да го правя пак!Пък и друго което важи за мен е "По-добре е да си сам,за да нямаш грижи".И без тва колкото по-малко,толкова по-малко тъй,че....буез Диър! ;x

О,Ани! I'll be there for you when the rain starts to pour! Ани,имаш мен,макар напоследък да не се виждаме често!

Мерси...то и без тва ако се виждаме всеки ден отношенията ни щяха да са като при останалите ми фр...нямаше да се понасяме вече xD

Диър...днес както винаги...баща ми и майка ми пак се скараха...авее ужас!Вече не ме интересува.Докаго всички се правеха на сърдити и не кусаха и една бисквитка аз изядох всички!Изобщо не ми пречи вече че се карат до толкова съм им свикнала,че нямам думи....Абе те само гледат как да се скарат да се напсуват,че и почват и да си посягат...кретени!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Знаеш ли, и нашите са същите!
Гадно е да гледаш как се карат и си крещят един на друг, но все пак да знаеш. Трудно е да здържиш гнева си и негодуването, срещу дадено нещо. Всички се карат, но пък важното е да се сдобрят и да има по-малко разпри

Мда то хубу че бях аз в колата да им са изкрещя да млъкнат...че сиг щяха да са избият :x....смотани хора е...

Диър....на скоро всичко започна да се разбърква още повече.Вече наистина не мога да понасям баща ми!Мразя го!!!Когато го казах на майка,тя щеше да получи удър x| !Ама к'во е тя не го ли вижда ква отрепка е!Скоро се скарах и със Станислав (наричан по горе мъжа ми и такива)

Нервя се щот кат сме в общ чат и ако се скарам с някой и после той ми се сърди!А аз да му се сърдя ли,че с най-добрата ми приятелка си говорят пълни простотии...тя кът влезе той си къса ръцете да пише.Пък аз кат съм там.....Охх не мога да понасям момчетата (мъже,травестити и подобни) всичко което има *** ми пада в очите здравата....вече не мога да издържам кат видя момче и ми се повръща.Мдаа постоянно ми се повръща.Хубаво,че не го правя....щот лошо -_-' и така писна ми да живея така!!!!!!!!!!Мразя всичко което диша и мърда!

Седя сама в стаята....слушам една песен и си поплаквам....когато плача се чувствам по-добре.Диър...не знам как още живея по-този начин.Може би сега разбирам колко е трудно да си различен....Аз съм много по-различна от другите....и когато не ми е на кеф бързо се забелязва...дори само по очите ми...На този свят има толкова много хора....всеки с неговото си.Но има хора които не понасям.Гледат да те убидят и да ти натъпкат самочувствието в.......Ден след ден осъзнавам нещо което не бих споделила точно сега и тук.Но то ме изяжда отвътре....Диър...не мога да повярвам,че плача толкова много,а в момента причините са толкова много,че даже нз за кое по напред да рева....накрая......

Колко познати чувства...