Re: eyes blink, moment's captured

Coloursfade-x. Нед Ное 22, 2009 5:43 pm

UNA POEMA ITALIANA

Mi sembra che il sole sia blu
nella luce scura del cuore,
e la luce sempre cerca tu,
e la luce stia pi`u minore

La pioggia calma cade
sulla terra molto bella,
e cosi tristevole le strade
spingono il brutto cielo...

Sai che cosa vuole ogni gatto
e perch`e ci guarda con gli occhi?
Vede l'anima del pi`u adatto
che non sia re dei rocchi..

Love. Пон Ное 23, 2009 12:29 am

Coloursfade-x. написа:За прашен дъжд се молихме в мократа пустиня.
Звездата умираше над нашите сълзи.
Макар на твърдо да сме стъпили, затъваме във тиня.
О, Господи [за Бога!], къде са твоите мечти?

Накацали са птиците по жицата далечна.
Искахме да полетим, но Дявол! - Тук сме ние.
Светът е само спомен, душата ни е вечна.
А въпросът ни попита: "И къде сте вие"?

Подгонихме звездите, и вятър ни задуха.
Щяхме да загинем сред катранено море.
Ръката на Дъжда, насред страшната разруха,
придърпа ни, нагоре, към синьото небе.

И ето ни нас, там, размити във дъгата.
В прекрасни светове душите ни витаят.
до кръгозора, който е недостижим.
Във въздуха сме извисени.
И вътре в себе си летим.

Много ми хареса как рисуваш с думи такива чудесни картини... glomp

Coloursfade-x. Сря Дек 23, 2009 3:53 am

Преместихме се в Сейнт Роджъри заради голямия порой, който се бе изсипал върху Чарити Хилс. Къщата ни, принципно една стара къща, над петдесеттина години, беше съвсем паянтова, и един дъжд като този можеше да се окаже фатален за нея.
А той се оказа, Вечерта аз се събудих, тъй като ми се бе припила вода - всяка вечер задължително се събуждах от жажда, и хубаво че го бях сторила, защото тъкмо излязла от стаята си, чух едно оглушително "Хряс!" и като изтичах до вратата, за да видя какво се бе случило, видях, че някакви дъски са се стоварили върху леглото ми и сега дъждут се изсипва като водопад във езеро. Майка ми реши, че е твърде опасно да останем в къщата, след събитие като това, и ето ни - сега се намирахме в Сейнт Роджъри, в една къща под наем. Домоуправителката бе някъде на около петдесетина години, имаше сива коса, стегната на кок върху главата й, а скулите и бяха някак изпъкнали. Изглеждаше строга, може би заради вечно присвитите надолу тънки устни и котешките очи, които те следяха така внимателно и студено, че те побиваха тръпки. За щастие тя нямаше да прекарва времето си в същата къща, защото живееше в друга, точно на отсрещния край на селцето.
На мен не ми беше приятно тук. Децата, с които се запознах, ми се струваха глупави. Едното бе момиче на име Присила и се интересуваше единствено от религиозни канони и суеверия - бе в девическо училище и мечтата й бе да прекара живота си като монахиня. Другото момче имаше късо подстригана кестенява коса и се казваше Хенри. То никога не изказваше мнението си и имаше навика да си бърка в носа, след което да го избърсва в блузата си. Просташки маниер, ако питате мен. Третото бе едно деветгодишно момиче, на име Пресефона. Тя се интересуваше вечно дали вършим всичко по правилата и следеше строго нашите действия. Именно затова, въпреки първоначалното ми добро мнение за нея, скоро и тя като останалите, почна да ми лази по нервите.
Прекарвахме дните си, играейки на зарчета и джаминки, събирахме картички, редяхме пъзели... Скоро започнаха да ми омръзват, но не - те не преставаха да запълват ежедневието ми и по едно време започнах да се отвращавам, само когато чувах някой да назове имената им.
Скоро спрях да излизам с тях и се затворих сама в къщи. И четях. ПО цял ден четях.
Моята страст бяха книгите - и за щастие, имах предостатъчно, за да изкарам някак престоя си в Сейнт Роджъри. Обичах криминалните романи, а също и комедиите - но най - голямата страст ми бяха ужасите. И докато четох, толкова много се вълнувах, че исках да ми се случи и на мен нещо необикновено, сърцето ми изтръпваше, душата ми политаше.
Една вечер спях в стаята си, когато се събудих от жажда. Аз се запътих сънливо към банята и вече бях на средата на коридора, когато чух едно тихо и меко "Туп! Туп!" от крайния ъгъл. Аз погледнах на там с вълнение в сърцето, но не видях нищо, защото беше твърде тъмно. Продължих напред ентусиазирано и с всяка крачка усещах какк краката ми омекват, пулсът ми се ускоряваше и стъпките ми зловещо прошумоляваха по пода. Какво ли не ми минаваше през главата в този момент, всъщност нищо, бях твърде вцепенена и екзалтирана от случващото се. В този момент видях нещо кръгло и тъмно в ъгъла, сякаш свито на топка.
- Ехо? - прошепнах аз и в този миг изпищях. Онова в ъгъла, каквото и да бе то, с гърчещи се движения като на червей, изпълзя към стаята, при това доста бързо. Аз се разплаках и се притиснах към стената. Майка ми, явно чула писъка, притеснено нахлу в коридора и се развика уплашено:
- Какво има, Поля? Какво се е случило?
Аз й разказах за странното същество и когато привърших разбрах, че не ми вярва. В този миг усетих как ме обзема адско отчаяние и й извиках:
- Моля те, мамо! Повярвай ми! Не те лъжа! Знаеш, че не те лъжа!
Тя ме погледна някак странно и каза:
- Е, добре.. Да видим стаята ти. Да я огледаме.
Но очевидно не ми вярваше.Личеше й. Тя се запъти към стаята ми, а аз я последвах, трепереща от гняв. Не беше честно. Не беше справедливо. Защо не ми вярваше! Защо винаги е била такъв върл противник на паранормалното, защо, защо, защо.
Ние влязохме и огледохме всякп едно ъгълче. Нямаше нищо. Ествествено. Напълно ествествено. А сега щеше да ме остави да спя сама в стаята.. Сама и безпомощна.. Сърцето ми се сви.
Така и стана. Тя си легна и ме накара да загася лампата. Аз се свих в леглото, а аз направо щях да умра от ужас. Всяка частица на тялото ми се бе сковала и нямате представа как отекваха в главата ми различните нощни шумове, как всяка сянка приличаше на призрак, и най - вече.. страхът на очакването. Всеки момент аз усещах как ще видя онова гнусно, черно кълбо да се гърчи из стаята като червей.. и си представях как скача върху мен, как пихтиестото му телце се прилепка мъ гърдите ми и после.. О, Господи. Прекараш така неопределено време, и не мога да определя колко точно, защото ми се струваше като цяла вечност. Когато те е страх, винаги ти се струва цяла вечност. Дори и секундите.
На другата сутрин се събудих и си помислих, че е било сън.
- "О, да! Сън е било! Сън е!" - крещях си радостно наум, и нахлух в кухнята, където ме връхлетя мириса на омлет. Майка ми приготвяше закуската.
- Добро утро, мамо. - казах й аз бодро и седнах на един стол. - Ако знаеш какъв сън сънувах.
- Какъв сън сънува, мила? - каза тя с нежен глас и аз започнах да разказвам.
- Ами имаше нещо черно в ъгъла на стаята.. После то почна да се гърчи, влезе в стаята ми и когато двете с теб го потърсихме, нямаше нищо. Беше зловещо, да знаеш.
- Хахахаха. - размся се тя и гласът й иззвъня. - Явно книгите ти се отразяват зле, а миличка. Никога не съм ги харесвала тези страшни работи, които четеш. Мисля, че те могат да травмират детската психика. - аз улових укора в гласа й, нос е престорх, че не я чувам. Това редовно ми го повтаряше. Както вече казах - майка ми бе върл противник на всякакви паранормални неща.
- Особено пък сега след като не излизаш навън. Мислиш ли, че е нормално здраво и младо момиче в разцвета на силите си да стои вкъщи и да чете страшни приказки?
Тя замълча за миг.
- Не мисля, че е редно, мила.
ПОгледнах към нея. Бе се обърнала с гръб и се виждаха само косите й. Аз се загледах в тях.. прави, дълги, стигащи до кръста. Беше много красива. Като принцеса.
Ала не беше ли права? Тези книги ми бяха докарали такъв ужасен кошмар! Може би не трябваше да прекралявам толкова много...
- Знаеш ли, мамо? - отвърнах аз. - Много си права.
- Радвам се, че си съгласна, милична. - каза ми тя и аз се загледах през прозореца.
Чух как тя сервира чинията на масата ми и я чух да ми казва:
- Може ли да те целуна, миличка? Тъжно ми е, че си сънувала лоши сънища.
- Разбира се!
В този миг аз усетих как по бузата ме допира нещо меко и се обърнах. След което се опитах да изкрещя, но вече беше твърде късно. Черното същество поглъщаше лицето ми, правеше го бързо, със същите отблъскващи червееобразни движения и последното нещо, което видях преди да засмуче и второто ми око, ме ужаси.
Това бе главата на майка ми.

Sponsored content